UMBRIA


 

Надали на 30 декември 1911г., когато в Хамбург тържествено пускат на вода 10 000 тонния кораб, кръстен със звучното име „Bahia Blanca”, някой е предполагал, че след един век той ще е най хубавия wreck* на света. Модерното за времето си чудо на немската инженерна мисъл е създаден в корабостроителницата Rieherst Schiffswerks, за да превозва 2000 пасажера и 9000 тона товари със скорост надвишаваща 12 възела, осигурени от пет бойлера, захранващи с пара два двигателя с обща мощност 4300 конски сили. Службата на кораба почва някак тривиално на фона на днешния му романтизъм. „Bahia Blanca” подържа редовна линия между Германия и Аржентина до началото на Първата Световна война, която го закотвя в Буенос Айрес до 1918 година, когато е придобит от аржентинското правителство.  Сагата продължава през 1935 година, когато на свой ред го купуват италианците. Те го преименуват на една от най-романтичните си провинции-Умбрия. Сменят се и моретата. Корабът подържа връзка с италианските колонии в Източна Африка, пренасяйки войски и оборудване. Управлява го компанията Lloyd Triestino, която е собственик между другото и на един друг кораб със запомнящо се име - „Campidoglio”. Той на свой ред намира гибелта си в български води, когато на 23 февруари 1931, осъществявайки маршрут Триест-Одеса, след навигационна грешка се натъква връз подводните скали на нос Акин в района на село Черноморец. В продължение на цялата 1931 година се правят неуспешни опити за спасение на кораба и товара, докато силните бури в началото на декември го разрушават безвъзвратно. Черно море, друга история. Да се върнем на героя на днешния ни разказ. „ Умбрия”.

Всичките му 158 метра дължина днес лежат в пълното си великолепие на дъното на Червено море на един хвърлей място от единственото пристанище на най-голямата африканска държава-Судан. За тази държава не ми се пише, защото, ако споделя откровеното си мнение това би ме лишило от възможността да я посетя когато и да е било отново. А аз искам да се върна там само, за да имам възможността да се спусна отново в топлите води, прегърнали и обсипали със шеметни цветове и подводен живот най-любимия ми кораб.

На фаталната за „Умбрия” сутрин на 10 юни 1940 година, неговият капитан Лоренцо Муиесан, бръснейки се, слуша радио Адис-Абеба и научава, че Италия се включва във войната в 19 часа същия ден, а военните действия ще започнат в 24 часа. Корабът му плавал натоварен с 360 000 авиационни бомби, муниции, самолетни гуми, парфюми, празни бутилки за вино и три Фиата 1100 Колониал за италианската колония Етиопия. Това нямало как да се понрави на Британските военноморски сили, владеещи Суецкия канал и подстъпите към Индийския океан в тези смътни времена. Доказателство за това скоро се материализирало под формата на HMS Grimsby и неговия капитан лейтенант Стивънс, който начело на двадесет и двама войници, пожелал да се качи на борда. Капитанът на Умбрия не се колебае дълго - пуска котва от подветрената страна на рифа със звучно име Уингейт и пред смаяния поглед на англичаните саботира поверения му кораб и товар, като отваря кингстоните** и достолепно го потапя , своевременно евакуирайки екипажа си. Потомците все още дискутират мотивите за постъпката му. Едни – с възхита от доблестта му, други  - презирайки отчаянието му. Едно е сигурно - потапянето на „Умбрия” е първият героичен акт на Италия в драматичния водовъртеж на Втората Световна война. На въпроса на Стивънс- „Защо?”, италианецът кротко отговаря- „Врагове сме”. Англичанинът е силно впечатлен от постъпката му, благородно отвръща- „Вие сте мой приятел”. Това обаче не попречва на добрия капитан Муиесан и екипажа му да прекарат следващите четири години, търкайки наровете на ред индийски затвори. След края на войната историята не е по добра към тях - под претекст, че са пратили кораба на дъното преди формалното начало на войната, италианската бюрокрация отказва обезщетение на изтормозения екипаж на „ Умбрия”.

Толкова за миналото. Днес да се стигне до Уингейт е нещо сходно с продължение на „Стас и Нели”, но заслужава всяка част от усилието си. Рифът го защитава от теченията, които засипват с времето потъналите кораби с тиня. Богатият живот на Червено море, известно с разнообразието на меките си цветни корали и множеството подводни обитатели, нежно са превърнали човешкото творение във величествен подводен риф. Горната му част е близко до повърхността, където веселите цветове още не са се разтворили в монохромността на по- големите дълбочини, където утробата на кораба все още ревностно пази смъртоносния си товар. Снимките, които ще видите са от там, където е тъжно и цветовете напомнят тоналността на холандски майстор.

 *потънал кораб

**кингстоните помагат на двигателите да се охлаждат с морска вода но могат да се използват и за потапяне на кораб.

 

EN|BG