"Случаят Кунчев"

 

 

 

19 февруари 1894 г., София

Донасям Ви, господин Началник, че вчера, 18-того, в 07 часа, в района на парка до Царския манеж[1] бе открит труп на самообесил се мъж на видима възраст шейсетгодишен. Обесения е на вид суховат, с изпито лице, побелял, с мустаци, облечен във вехти дрехи. Същият няма при себе си документи. Намерено е в полите на балтона му малко черно тефтерче[2] с надпис Agenda, ситно изписано.

Полицейски инспектор № 124

 

21 февруари 1894 г., София

В изпълнение на нареждането Ви, господин Началник донасям на Вашето сведение, че успешно идентифицирахме личността на самоубиеца. Отнася се до лицето Васил Иванов Кунчев, родом от град Карлово. Прилагам кратка биографична справка от архива на полицията относително същия.

Роден в гр. Карлово през 1837 година в семейство на Иван и Гина Кунчеви, лицето Васил Кунчев в периода до края на 1872 основава редица нелегални организации, наричани от него революционни. Използува прозвища, измежду които Дякона, Джингиби, Левски.[3] За набавяне на средства на 22 септември 1872 година неговият съучастник Димитър Николов[4], родом от Дяково в Косово, известен с прякора Общи или Македонски, извършва обир на Орханийската хазна в местността Арабаконак, за което той и редица други действуващи лица, около 60 души, включително Васил Кунчев, биват заловени и изправени пред правосъдието през януари 1873. На 14 януари 1873 година съдът в състав Али Саид Паша, Шекир бей и видния деятел на Българската екзархия Иванчо Хаджипенчович[5] осъжда лицето Кунчев на смърт. С личното застъпничество на председателя на Държавния съвет Мидхад паша[6], като противник на смъртното наказание и с оглед симпатиите създавани у местното население към мъчениците, присъдата е заменена с доживотно заточение в крепостта Акра в Мала Азия. Кунчев е освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор. Завръща в България. Участник в Учредителното събрание в град Търново, където създава смут с републиканските си въжделения. Противник на режима на Стамболов. Неколкократно арестуван, прекарва година изгнание в Цариград. Не членува в политически партии.

Приложени ще намерите няколко разчетени записа от личното тефтерче на Кунчев.

1879                Днес при обсъждане на Конституцията след моето изложение за Чиста и Свята Република[7] Иванчо Хаджипенчович се провикна срещу ми – „Нехранимайко и злодей беше преди, нехранимайко и злодей си и сега.“

Доходиха при мен последователно П. Каравелов да ме кандърдисва да се присъединя съм Либералната партия, последван от консерваторите. Промонархисти под влияние на руския губернатор не приемат народното обединение за ползу роду.

1881                Днес научих, че брат ми, Петър[8], се споминал в крайна мизерия в Карлово. Съзаклятник, Ботев четник, Шипченски бранител, с три куршума от турците пронизан, едвам оцелял в борбата за майка България така ли му се отблагодарих?

1887                Принуден съм по недобра воля да ходя на морски бани в Арнауткьой. Видях стария си познайник Вали ефенди и от срам не му съобщих що диря в Цариград. Не ще можех да издържа иронията му. “Вчера се освободихте, а днес си вадите очите.“

1891                Преврати и раздор. За кратко ме затвориха в Черната джамия. Старите ми другари лошо ме биха.

Изнемощял съм телом и духом. Внесох прошение за поборническа пенсия.  Потрябваха ми медицинско свидетелство, "от което явно да се вижда, че болестта, която имам, не ми дава възможност да работя и да се прехранвам с труда си."

Последният запис твърди:

Защо? Народе ...

Господин Началник, моля да се разпоредите какво да се прави с трупа.

Полицейски инспектор № 124

 

23 февруари 1894 г., София

Господин Началник, в изпълнение на нареждането Ви и с оглед заповяданите икономии поради бюджетните на повереното Ви ведомство недостатъци, донасям до Вашето знание, че самообесилото се на 18 януари 1894 година лице Васил Кунчев, родом от гр. Карлово, бе положено в общ необозначен гроб. Редом бе спуснато тялото на лицето Дормуш Лятив[9], просяк, открит вчера замръзнал край Двореца. Същият е известен с това, че е бил палач, изпълняващ смъртни наказания преди Освобождението.

Полицейски инспектор № 124



[1]              http://www.lostbulgaria.com/?p=4055

[7]              http://www.vasil-levski.org/1-2.htm

 

EN|BG