Неволи в наше село.

Бързам да споделя с вас тягостното положение на моите близки г-жа и г-н Б.

Както съм ви писал и преди, те живеят в отдалечената Н-ска околия. Къщата им се е сгушила сред върбалака в долния край на селото. От чардака им се открива чудно красива гледка. Навред се виждат високи планини, тучни ливади, вековни гори и нейде на хоризонта ласкаво синеят морските отблясъци.  Домът им, макар строен от добри майстори, последните години се позапусна и овехтя, слънцето трудно се прокрадва през опушените стъкла на прозорците, което кара стопаните рядко да се усмихват. Близките ми се задъхват от недоимък, всичко им се струва трудно, изпълнено с проблеми, а не с предизвикателства; безнадеждност обзема душите дори при най-дребната къщна работа. Отчаяно от постоянно спарения въздух, единственото им дете неотдавна отпътува да търси по-хубави бъднини отвъд девет планини в десета. Ратайкините* им през годините до една се оказваха крадливи, мързеливи и некадърни. Занемариха де що има, а работещото потрошиха или отмъкнаха. Съседите им ги гледат със съжаление и според възможностите си им помагат кой с каквото намери.

Така създаденото положение стана нетърпимо и г-жа и г-н Б., изчерпали всичките си запаси от търпение, приеха помощта на един отдавна забравен техен съселянин от благородно потекло, който случайно премина от там да ги нагледа как живеят.  Дядо му, виден авантюрист, преди много години бе намерил временно убежище в дома им, което поради мегаломанските му машинации бе довело до загуба на част от двора им, простиращ се във фантазиите на г-жа и г-н Б. на три вади.  Въпреки това моите близки лекомислено пазеха топло носталгично чувство към благородническата фамилия.

Един хубав летен ден слънцето ласкаво препичало върховете на околните тополи и живота внушавал възвишени чувства, когато  по пътя се задал пропадналият благородник, повел зад себе си едра ратайкиня, мощно крачеща сред прахоляка. След кратка размяна на любезности господинът им заявил, че бил положил големи усилия за тях и след множество огледи на Женския пазар попаднал на тази жена – решението на всичките им злочестини. Вервайте ми, това е най-доброто, тази сурова шопкиня ще ви смени релето. Г-жа и г-н Б. нищо не разбрали от уклончивите и неясни твърдения на стария си познайник и в крайна сметка с облекчение го отпратили по-живо по-здраво. Шопкинята останала в двора им, скръстила здравите си космати ръце връз огромния си бюст. Любопитно ги оглеждала с хитри очи през начумерените си вежди.

 – Е? Да ви оправим ли къщата, или да си одя, па умирайте тук у тая помия? И без туй кат ви гледам сте, както казват у наше село, лош матриял и ще требва да ви държа здраво като кучета.

След време на въпроса защо са избрали вечно намръщената шопкиня с едро и тромаво телосложение г-жа и г-н Б. не бяха способни да дадат разумно обяснение. Сторила им се подходяща за тежката къщна работа, пък и разказите й как при предишния й стопанин уж се била справила с върлуващите от години в околията банди нагли крадци им се видели достоверни. Даже така им рекла – Аз, гарантирам! Клетите ми приятели явно не са били наясно, че тя отдавна се била сдушила с нехранимайковците и често им донасяла къде какво има за обиране, за което й се отплащали с пай от плячката. В селото се шушнело от ухо на ухо, че при първия си господар, зъл бабаит и лихварин, била използвана, за да налага със здравите си пестници длъжниците му, което предвид садистичната й природа тя вършела с голямо удоволствие.

И тъй се започнали неволите на г-жа и г-н Б. Ратайкинята крадяла дребни вещи, пръснати из къщата, редовно пребърквала портфейла на г-н Б. и набързо се сдушила с доставчика на газ за лампите, което тутакси се отразило на и без туй изтънелия бюджет на семейството.

Под претекст да им помогне с вечната немотия от далечно странство поканила дребно човече, облечено в протъркан кариран костюм. С нетърпим фалцет, гледайки през малки очилца, той им заявил, че ще сложи край на разточителството и занапред яденето ще е постно, а коланът – затегнат с още три дупки. Въвел неусетно немотията за постоянна спътница. Веднъж г-н Б. си позволил да попита докога ще теглят така, на което отговор не последвал, а само заплаха от малкото човече, че мигом си тръгва, щом не харесват него и господарката му – ратайкинята. Той прочее бил велик, знаещ и чак отвъд океана го чакали да напише книга за успехите си в селския двор.

Друг път шопкинята докарала в дома им никому неизвестна знахарка, която срещнала случайно на кръстопътя, да излекува болезнената мигрена, мъчеща от години г-жа Б. Мустакатата женица я накарала да изпие седем литра прокиснало мляко от неизвестна крава, което не само не облекчило страданията на моята злощастна приятелка, но и я припряло да прекара известно време в нужника, осмисляйки случващото се.

Ратайкинята не се задоволила с хаоса в дома на г-жа и г-н Б. и постепенно обърнала цялото село нагоре с краката.

Следващата й идея била да доведе един млад наперен и вечно ухилен левент да оправи занемарената от години пътека до околийския път. Младежът бил скитал по широкия свят, чак до немечко стигнал, където се изучил да майстори елегантни беседки, в които хората си хортували за техни си работи. Направил такава беседка на края на селото, но нали били бедни времената, та поръчки много нямало. Тогаз решили да го наемат да нареди плочника по пътеката. Очевидно не били сгрешили, ученият младеж запретнал ръкави и ловко положил точно четиридесет варовикови камъка. Шопкинята премрежила очи, загледана в запотения му гръб, нещо си наумила, захортувала му на ухото, злите езици твърдят, че му дала да пие горчиво биле, след което, замаян и с блеснал поглед, го завела на мегдана на селото, гдето му връчила един протъркан от свирня тъпан и го обявила за глашатай. Младежът в омая наперено закрачил, внимателно слагайки крак пред крак по мегдана. Глуповато захилен, зачел безсмислените депеши** на околийските началници, които рядко пристигали по разваления телефон в кметството. Нея година реколтата била лоша, та залисани в и без туй не вървящата полска работа, селяните изобщо не го слушали. Само в пикантен план се хилели на загрижената за душевното му здраве булка на тъпанаря***, която не излизала от двора и през плета се жалвала на съседите, че вместо да си храни челядта, се водел по ума на една проста ратайкиня.

Тази неволя продължава вече доста време. Цялото село омагьосано, сякаш навито на пружина, повтаря:  „Няма алтернатива за клетите г-жа и г-н Б.“

Затуй си позволявам да ви отнема от ценното време с тягостния си разказ, да ви запитам не познавате ли някоя добра, работлива и честна домашна прислужница, та да отървем любезните ми познати от тая тегоба и мъка?

*     Селска наемна работничка.

**   Депеша - бързо съобщение, телеграма.

***  Музикант, който свири на тъпан.

EN|BG