Миянмар- има такава държава !*

 

 

Миянмар- има такава държава !*

 

Сядайки да пиша няколко реда, за да споделя с читателя преживяното при пътуването в Бирма,  бях разполовен от пътя, по който би могло да тръгне повествованието. Единия е разказът за страна с тягостна политическа система, затворена в себе си и лишена от спорните информациони удобства на модерния свят. Страна, в която телефонът е лукс, а студентите -  врагове.

Другият път се състои в опита да се опише дълбоката,  лишена от изкуствени натрупвания вяра, видима и навред осезаема, сякаш проникнала в самото естество на тази чудесна страна и нейните хора, въплащение на чиста добрина.

Не ми трябваше дълго, за да вземе превес доброто. Така че за тези, които проявяват интерес защо, макар и рядко, тук можеш да срещнеш лозунги,  учтиво преведени на английски - от типа „ Да унищожим враговете на Бирманския Съюз и да им дадем заслуженото”, „Без дисциплина няма прогрес” или ”Да дадем отпор на разрушителните елементи и агентите на империализма”  - има премного данни в световната мрежа. Младият Джордж Оруел е служил в Индийската Имперска полиция в Бирма в периода 1922-1927г. и отпечатъкът от това е видим в романа му „1984”. Повсеместни са не само добрите страни на британската колонизация в чист вид.

Моят разказ ще е носталгичен за времето на равенството в бедността, за живителното любопитство към външния свят и за неговите глашатаи, макар и под формата на туристи, както и за множеството природни и всекидневни красоти на едно общество, замръзнало сякаш в началото на 60-те години.

 

Буда

На  моя въпрос защо навремето Бирма не се е сгушила под спаруженото крило на социалистическия лагер, един мъдър старец , с когото прекарах  часове в дъвчене на света и на една ободряваща кашица (нещо като тютюн с кърваво червен цвят) той отгоровори просто: будизмът и марксизмо-ленинизмът са несъвместими.

Буда присъства в ежедневието до степен на усещане за някой току-що напуснал стаята. Учението му е покорило тези земи по времето на самия бог, за когото се вярва, че лично е позирал за златната статуя Махамани в Мандалай и че тя е осенена от неговата аура. Бирманците винаги са чуствали че построяването на една пагода е много по-важно от тленните интереси на битието. Това им е помогнало да издигнат няколко милиона храма през вековете. Дори най-бедните успяват да отделят пари за парченцата златен варак, с който сияйно са обсипани куполи и статуи. Несметни са и манастирите,  втъкани в ежедневието, превърнали се в житейска благодетел и алтернатива. Всички бирманци през някой период от живота си прекарват време в тях - кой в учение, кой в медитация или просто защото храната им там е осигурена. По зазоряване монасите обикалят близките селища, събирайки жертвена храна (обикновено от определени семейства, които пълнят купичките им с ориз и продукти). Следобед яденето е забранено. Идва ред на медитацията, на контрола над съзнанието - чрез наблюдение над вътрешните процеси на организма, дишането и чувствата. Тия процеси по- младите обсъждат с учителите си и помежду си с лица, излъчващи сериозноста на случващото се.

 

Езерото Инле

Казват, че в наколните къщи, нежно обгърнати от създанени от човешка ръка плаващи градини и преливащи от най-вкусни зеленчуци, живеят сто хиляди души. Моторите на лодката разсичат с насилствен грохот идиличното ежедневие из безбройните канали на човешката приспособимост. Тук хора се раждат и умират в ритъм, съпоставим единствено с безкрая. Трябва да го видите, за да повярвате.

 

Mighty Irrawaddy**

Така е нарекъл реката Иравади  Киплинг в разцвета на Британската империя. Такава тя е и сега. По 2000-километровото си протежение като мощна вена, величествената река разполовява страната, снабдявайки подобно Ганг и Нил пръснатото по бреговете й население с благодат и препитание. Течението носи от северните планини претоварените шлепове с вековни трупи тиково дърво, които ще свършат пътя си като мебели в изрядните ни „цивилизовани” градини.

 

Баган

Хиляди, от малки до огромни пагоди, наричани също наричани ступи от червен камък са пръснати в призрачния мъртъв Баган. Тук, ако сте искрен в молитвите си, се изпълняват желанията ви в мистичната атмосфера на медитация и свещени мощи. Посетителите от познатия ни свят още се броят на пръсти - за разлика от Ангкор /в Камбоджа/ и Боробудур (в Индонезия), с които може да се сравни това място. Дори само това си струва трудностите на тъй далечното пътуване.

 

 

 

 

 

 

И макар че шансът да попаднете в най-голямата държава на югозападна Азия е почти равен на нула, оставете малко стремеж, макар и само в мечтите си да надникнете в добродушния, сърдечен и неопорочен от съмнителните достойнства на забързания пазарен свят бит на Миянмар.

 

* Миянмар от 1989г.  новото име на Бирма, въпреки че някои (разбирай, САЩ) не го признават.

**Великата Иравади.

 

EN|BG