Бъдещето живее във всеки от нас.

Множество са мотивите, способни да ни подтикнат със силата на въображението да повдигнем завесата на утрешния ден. Задачата е вдъхновяваща, макар поначало обречена. Няма да е трудно да се направят предсказания технически. Вярвам всички ще се обединим около уверението колко все по-нарастващо ще е влиянието и зависимостта ни от механиката, създание на собствената ни мисъл и умения. Две цифри ще препускат из пространството, заобикалящо съществуването на наследниците ни. Владетелите на бъдещето са нула и едно. Бинарният код, изобретен от човека, за да може машината да чете желанията му, ще опита да заживее сам, копирайки независимостта на нашия ум.

 

Бъдещето вчера.

 

В студа на информационно нисшата епоха, в която израснах, имаше слънчеви лъчи, отворени към бъдещето. Те светеха от страниците на малките книжки на библиотека „Галактика”, обричащи на неуспех опитите за подреждане и контрол върху съзнанието. Нуждата от пренасяне чрез силата на фантастиката в един по-добър свят помагаше на хората да преодолеят мъките на многочасовите опашки в жеги и студ, за да придобият жадуваните страници. Робърт Шекли, Клифърд Саймък, Айзък Азимов ни помагаха и окриляха. Уроците им бяха морални и стимулиращи. Визиите на фантастите, дарени със способността да предсказват бъдещето, днес са изпълнени. Свободно препускащите фантазии на Леонардо да Винчи, претворени в технически рисунки, са част от бита на всеки от нас днес, петстотин години по-късно. Завладяващите ума творения на Жул Верн са точен поглед върху настоящето. Всеки от нас се е пренасял мисловно напред, загледан в облаците, заслушан в ромоленето на течащата река или омаян от уханието на разцъфнал жасмин. Мечтите са отворен прозорец към въжделенията ни, а способите за осъществяването им са разковничето на щастието. Спокойните духом са мотивирани и постигането на това съвършенство им се удава с лекота. Развълнуваните съзнания са по-особен случай и често пътят им е трънлив, макар не рядко съзидателен. Правилната, ясна мотивация за действията ни опростява задачата. Тъжен е мотивът на неуверените в себе си и околните, търсещи отговори за предстоящото в мрежите на невежеството, изпълнени с марабута, вещери, зодии, гадатели, съновници и какво ли не. Трябва ли да знаете дали утре ще вали, когато не можете да направите нищо, за да го предотвратите? Може ли човекът или машината да предвидят земетресение? Не. За успокоение можем да сключим застраховки, за да не изпълваме и без това пренаселените звукови вълни с жални вопли, когато Гея превърне дома ни в купчина отломки. Животните, които според нас са далеч по-ниско в еволюционната стълбица, предчувстват сътресенията на Земята. И навреме се изнасят от застрашените области. Вярно е, че ако бяха толкова умни, щяха да се изнесат отвсякъде, където властваме ние, хората. Защото отколешната ни арогантност ни е превърнала в най- голямата заплаха за бъдещето. Ние си мислим в обща заблуда, че можем да местим планети със силата на мисълта ни, докато всъщност дори не можем да се доберем до непосредствените ни съседи. Нараства интересът към така наречения туризъм до обречени райони. Такива са поречието на Амазонка, ледниците на Гренландия, вечният мраз на Арктическата тундра и много други. Бързаме да зърнем нещо на път да изчезне, вместо да предприемем задружно стъпки за запазването му. Лицемерието на корпоративните интереси ще унищожи света, какъвто го знаем днес. Защо ни е непослушна и хаотична природа, когато имаме изпълнителните модерни роби - нула и единичка, способни да ни доставят garbage food пред телевизора? Точно там, удобно настанени, можем да се поучим от някои уроци, събрани от миналото. Това при положение, че не гледаме турски сериали със стичаща се от ъгълчето на устата ни слюнка. Ако превключим на по-смислен канал, е възможно да осъзнаем по популярен начин как животът на Земята е приключвал няколко пъти много преди ние, хората, да се появим в историята. Вероятно поради катастрофални природни бедствия, макар и това да не е много ясно. За да ви помогна да преодолеете неразбираемостта на цифрите с безкрайно много нули, ще си позволя да ви дам един пример, заимстван от Карл Сейган. Представете си периода от Големия взрив преди 14 милиарда години, създал познатата ни Вселена до днес. Сега го оприличете на една календарна година от 365 дни. Кога в течението на годината се появяваме ние, хората? Отговорът е прост - в петдесет и деветата секунда на петдесет и деветата минута на двадесет и третия час на тридесет и първия ден на декември. Точно между речта на президента и фойерверките. Една секунда от цяла година. Толкова е незначително човешкото присъствие в неразбираемото уравнение. Тази секунда обаче ни беше достатъчна, за да успеем да изправим вече неколкократно Земята пред първото й неприродно унищожаване. Предизвикано умишлено от нас, високомерно назоваващи се Господари на времето и пространството. А бъдещето? Какво ще му сторим? Страх ме е да си го представя. Човекът е доказал изобретателността си.

 

Бъдещето днес.

 

Бъдещето не е продуктивно за съвременния човек. То не е способно да отговори на никакви полезни за нас въпроси. Не може и да ни нарани, и потисне - както би могло миналото. Наистина при липса на вяра в себе си страховете от бъдещето биха могли да наранят едно по-крехко съзнание, но това са случаи редки и в обсега на необходимостта от розови хапчета. Често чувам оплаквания на недоволни от настоящото, стоварващи всичко на уж нещастното им детство. Никога не е късно да си направите щастливо детство. Баща ви не ви е купил велосипед? Идете в Италия и си поръчайте рамка по размер при един от последните занаятчии сеньор Томасини. Покрийте коремчето в състезателен екип и гордо завъртете из Борисовата градина. Така белезите от детството ще изчезнат плашливо из обкръжаващите ви храсти.

Не опитвайте да се откриете. Създайте се. Нашето време е днес. Вчера е минало, утре може да го няма. Времето ни, определено в познатия ни свят, е миг от вечността. Как изживяваме тези мигове, зависи само и единствено от нас. Никакви звезди, чиято светлина достига до нас милиони години след като те са изчезнали, не могат да окажат влияние върху нас, нашите действия и желания. Ние сме господари на бъдещето, защото го ковем днес. Затова е хубаво да си припомняме, че един безсмислен ден е безвъзвратно изгубен и няма да имаме възможност за поправителен, позволяващ ни да го изживеем по различен начин. Помнете това в моментите, в които страховете от бъдещето ви възпират да направите каквото ви се иска в този момент. Не забравяйте, че днешният чудесен ден, в който четете тези редове, е единствен и неповторим. И никой никога няма да ви даде възможност да го изживеете отново. Същото важи за месеца и за годината.

 

Бъдещето утре.

 

Какви са страховете ми от предстоящото?

 

Пренаселването. Без ограничения за раждаемостта, с постоянно повишаващи се медицински грижи и удобства, не е далеч денят, в който ще е лукс да имаме собствен квадратен метър. С какво ще се изхранва тази маса, е въпрос без отговор.

 

Ожесточението на битката между бедни и богати. Нарастващото в последно време разделение между огромни маси хора е благородна почва за идеология и липса на толерантност. Ще продължим да „освобождаваме” хора, по-свободни от нас. Ще насаждаме „демокрация”, след като сме доказали колко варварски сме способни да се отнасяме към себеподобните ни. За първите десет години война на настоящото столетие богатите страни са похарчили един трилион долара. Резултатът? Сеячите на свобода са загубили малко над 6000 живота. Косвените щети - човешки, материални и психологически - на „освободените” са неизброими. Омразата е все по-нарастваща. Успех в демократизма? Не бих казал, че е постигнато много. Човек или животно, веднъж изправени в ъгъла, без спасителен път, реагират по сходен начин - озъбват се и се бият до смърт чрез всичко налично, без правила и морални догми. Особено жертвоготовни са съществата, нямащи какво да губят. Защо не опитаме да си представим различен подход? Какъв ще е резултатът, ако горната колосална сума се изразходва за пътища, заводи, училища, комуникации, обич към ближния? 

Ще достигне ли човечеството в бъдещето до способността да потисне алчността на богатия и почерпи от фундаменталния християнски урок, изпълнен с ясни препоръки за трънливия път от злото към облагородяващото добро? Дано. Ако това не стане, опасението ми е от реакцията на американските военни в момента, когато самоделно устройство за масово унищожаване се задейства в един от символите на американската мечта. Мигът, в който това се случи, е далеч по-скоро от това, което си представяме. Никой не е спечелил война срещу мотивиран и вярващ в каузата си невидим враг. Ако разумът не промени подхода, дори мисълта за бъдеще е безпочвена.

 

Бездушието. Материалното изсушава душите ни, инкрустирайки на тяхно място стремеж към предмета. Рекламата е вече в самите нас, манипулирайки съзнанието. Работим до смърт, за да имаме. За правото да консумираме. Самото звучене на думата е отвратително. Марките и техните послания са новите вестители на морала и нормата. Вярата е изтрита от съзнанието. Продуктът е новият Бог. Да не дава Господ.

Ставам мрачен и затуй няма да продължавам - подобно на слуга, приведен над ключалката, да надничам в пира на господарите на времето след мен. Знам, ще дойде време и те на свой ред да кажат - младите не са това, което бяхме ние.

 

Защо не се опитаме да опростим въпроса, запитвайки се без какво няма да може утре? Каква е основата на човешкото съществувание и обкръжаващите ни разбирания. Всъщност по-належащо е да помислим върху това - какво няма да се промени с времето. Ще се опитам да ви пресъздам една картина, древна като спомените ни и многовечна като въжделенията ни.

 

В тишината на нощта мъжът, повдигнал се на лакът, наблюдава усмихващата се в съня си жена, нежно положила ръка връз утробата си, в която зрее плодът на тяхната любов. Това е бъдещето. Заченато от Х и Y хромозоми. Надявам се никой никога да не успее да ги замени с нули и единици.

EN|BG