За първата любов
Мишо Заимов обича морето от най-малка възраст – помни как по-големите момичета са го завели до брега и той е трябвало да преплува до някъде с тях. А по-късно, като признак на мъжественост, се наложило да скочи от една от най-високите скали в Созопол – Паликарито. Признава си,че го е било страх, но предизвикателството е било по-голямо.
Първото гмуркане
Когато се влюбиш, винаги се изкушаваш да заплуваш в най-дълбоките води. Така се случва и с него. Мишо се занимава две години с подводен риболов,преди да се гмурне за първи път. Дълго време гони рибите с харпун, но без особен успех – може би, защото в Черно море няма много риби. После един приятел му намира учител по гмуркане – Коце Железото. Коце го гмурка с руски кислородни бутилки за пожарникари, защото тогава други няма. „В един момент, докато плувах, Коце ми метна тиня върху маската. Аз си помислих, че е луд, а се оказа,че е проверявал дали ще се уплаша”
За страха
Не го е страх от водата. Дори е убеден, че между човек и морето има физиохимична реакция. А тази реакция не се получава с всички, защото хората са изтъкани от страхове. Него го е страх само от болката.
За дълбоките води
Сигурен е, че дълбочината в гмуркането не е от особено значение. Казва, че е най-опасно между 10-тия метър и повърхността, защото там промените в обемите са най-големи. „Хората си мислят, че да си на 35 метра е по-опасно, отколкото да си на 5. Не са прави. Човек може да се удави и в чаша ракия. Има не един и два примера. Само се огледайте”
За децата
Като всеки заклет гмуркач, твърди, че водната среда е много естествена за човека - все пак в такава са преминали първите 9 месеца на всеки един от нас. „А аз много обичам да се връщам там откъдето съм тръгнал”. Не иска обаче един ден жена му да роди под вода, защото „под водата мога да отговарям само за себе си”. Иска лично той да научи детето си да се гмурка. Без значение дали е момче или момиче. „Хубаво е,когато децата намират хубав пример за подражание в родителите си. За съжаление много хора сега приемат децата за бреме – нямат време за тях.”
За акулите и златотърсачките
Освен, че няма страх от водата, Мишо Заимов не се плаши и от най-страховитите морски хищници – акулите. Плувал е буквално в пюре от акули – накъдето се обърнел, те били около него.”Заблудата,че акулата напада човека, е най-разпространената в света. Всъщност човекът е много по-опасен за нея. Наистина, има случаи, в които акулите хапят хора, но неслучайно са в най-индустриалните зони в света, където са най-големите лудньовци - вероятно акулите са прихванали. Многократно предпочитам да съм в компанията на акула, отколкото на златотърсачка в „Червило.”
За потъналите кораби и сбъднатите мечти
Гмуркането за него не е просто подводна разходка. Зад гърба си има 19 проучени кораба и 5 подводници. Някои от тях, са открити от BSTD Underwater Explorers - Михаил Заимов, Росен Желязков и Владимир Явашев. За заблуда на всички, които мислят,че в тези кораби се крият големи съкровища, нещата,които намират там , човек не би подритнал дори ако намери до боклуджийската кофа. Най-големият трофей, който може да се открие е „сърцето на кораба” – камбаната,както и плаката, която се залага при постройката на кораба със серийния номер. „Като посъбера малко повече стойностни експонати ще сбъдна една своя мечта – ще направя постоянна експозиция в археологическия музей в Созопол.”
Освен с корабите и рибите, морето го привлича и с липсата на последните модели мобилни телефони.
За фотографията
Има хиляди снимки от местата, на които е бил. Дори и подводни. Смята, че снимките са най-бързият и точен начин да изразиш гледната си точка. Според Мишо, в днешно време технологията работи дори за тези, които не са особено талантливи в тази област. „Скоро всички ще могат да снимат като профита.” Това не го притеснява особено, защото не се определя като състезателна натура.
За изкуството
Като човек, който е завършил история на изкуството, Мишо е убеден, че то не се обяснява, то говори само за себе си. А хубавата картина се определя по това дали искаш или не искаш да я закачиш на стената в спалнята си.
За музиката
„Тъжно ми е за самотата на виниловите плочи по таваните, изместени от агресивните сд-та,които чакат своя ред да преминат в забравата.” Най-рядката плоча в колекцията му е на джаз квартет „Фоку”с със Симеон Щерев и Милчо Левиев от края на 60-те години. Сега Мишо слуша музика най-вече на айпода си. Често го питат кой слабоумник е правил компилацията, защото в нея има абсолютно всичко – от руски романси до хип-хоп. Компилацията е негова .
За успехите
Като най-голям успех Мишо Заимов определя извоюваното си право на свободно време. Как го прави? „Чрез степенуване на приоритетите и делегиране на права и отговорности. „
За чуждите езици
Знае няколко езика. Шегува се, че това е единственият начин да четеш класиците в оригинал. После признава, че това е най-сигурният вариант да станеш невидим в чужбина. Защото обича да наблюдава , без да бъда гледан. Споделя старата максима, че език се учи най-лесно в леглото.
За готвенето
Истински магьосник в кухнята. Може би, защото знае, че любовта към самия себе си минава през стомаха. Или просто уважава стомаха си. „Импровизирам , дозирам и чета готварски книги” Любимото му място в ресторанта е кухнята. Седи, докато не го изгони готвачът с големия нож. Най-големият му провал в кулинарията са едни карамелизирани аспержи за десерт. Успокоява го единствено фактът, че този провал е споделен с друг майстор-готвач - Ути Бъчваров. И като истински спец отсича „Не вярвам, че има храни афродизиак, вярвам че има мисли афродизиак.А за тях - както казва Мечо Пух – колкото повече, толкова повече.”

EN|BG